Описание
:
Съществуващо положение: Компрометираният участък между км 319+240 до км 319+320 се намира на републикански път І-9 в землището на гр. Малко Търново, община Малко Търново, област Бургас. След извършен оглед на място от дружество „Геозащита“ ЕООД – Варна е изготвено становище с писмо наш вх. № 53-00-2650/22.03.2021 год. По архивни данни в становището е представена следната информация: Свлачището е регистрирано през 2005 г. по сигнал на община Малко Търново с номер BGS 12.46663-01 в регистъра на свлачищата в Република България. Тогава то е засягало паркинг към пътя в непосредствена близост до ГКПП Малко Търново. Регистрирано е като потенциално с дължина 15 м и ширина 40 м. Съгласно класификацията на Наредба № 12/03.07.2001г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони, издадена от МРРБ, свлачището се отнася към I клас (с повърхност над 20 000 м2 и дълбочина над 10 м) и категория А (застрашава път I клас). Съгласно геоложката карта на България, картен лист Желязково и Къркларели в М 1:100000 районът на ГКПП е изграден от метаморфни скали от Източнотракийска група с юрска възраст - Звездецка свита. Свитата е представена от глинести и алевритово-глинести шисти, кварцитизувани пясъчници и прекристализирали варовици. В разглеждания участък път I-9 е изпълнен в профил изкоп-насип. В западната (дясната) страна е оформен оголен и стръмен склон с височина около 8,0 м. На него се разкрива геоложкия строеж - изветрели глинести шисти и делувиални червеникави песъчливи глини с мощност 1,0 до 2,0 м. В основата на откоса има ниска 1,0 м стена. Част от стената е затрупана от изтекли по откоса земни маси. По време на извършения оглед на 16.03.2021 год., „Геозащита“ ЕООД – Варна e направилo следните констатации: По откоса под път 1-9, непосредствено преди бариерата на ГКПП Малко Търново, ясно личат очертанията на регистрираното през 2005 г. свлачище. Свлачищният отстъп има височина от 3 м до 5 м . По него няма свежи, отворени пукнатини. Затрупан е с листа и клони. Левият борд (северната граница) е проследим по терена като денивелирана пукнатина, чиято височина, намалява от запад на изток. Пукнатината е запълнена и затревена. Долната граница на свлачището достига до черен път. Визуално определено разстоянието между двата пътя е между 25 м и 30 м. В южния край на свлачището, горната му граница отстои на 2,5 м от края на пътните платна, а в северния - на 8 м. В основата на свлачищния отстъп стоят коловете на оградата. По тяхното положение може да се приеме, че са се придвижили по откоса между 3 и 4 м. В северния край на свлачищния отстъп се разкрива кръгла зидана шахта. Предназначението и не е изяснено. По време на проучването следва да изясни произхода и предназначението на шахтата. Необходимо е шахтата да бъде нанесена върху ситуацията по част „Геодезия“ и при необходимост да се съгласува с ведомството което я стопанисва. Свлачището е проявено по склон с източно изложение и среден наклон 20°, измерен по карта от КАИС. В свлачището и около него няма видими признаци за активни свлачищни процеси. По асфалта при десния борд има пукнатина, широка до 2 см. Тя е запълнена и вероятно е продължение на свлачищния отстъп. В непосредствена близост до северния (ляв) борд на свлачището ясно личат следи от концентрирано изтичане на повърхностни води. Оформена е плитка ерозионна форма. Съгласно установените елементи на свлачището по време на огледа е прието, че свлачището има ширина 45 м и дължина около 25 м (до черния път). Проучването и проектирането в района на свлачището е необходимо да се извършат съгласно изискванията на Наредба №12 от 03.07.2001 год. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони, издадена от МРРБ, като се спазва процедурата по реда на чл. 96, ал. 3 от Закона за устройство на територията и указателните писма е изх. №03-01-07/21.01.2015 г. и изх. № 03-01-07/24.02.2016 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. За обектът има разработена проектна разработка на фаза Вариантни решения.