Друга обосновка
:
По отношение наличието на подобен контрол, упражняван от страна на министъра на отбраната спрямо НВУ „Васил Левски“ и „ИНТЕНДАНТСКО ОБСЛУЖВАНЕ“ ЕАД и характера на капитала на участника се констатира следното. „ИНТЕНДАНТСКО ОБСЛУЖВАНЕ ЕАД, видно от Търговския регистър и неговия Устав е еднолично акционерно дружество със 100% държавно участие, в което Министерство на отбраната (МО) е едноличен собственик на капитала. Правата на едноличния собственик на капитала се упражняват от министъра на отбраната. „ИНТЕНДАНТСКО ОБСЛУЖВАНЕ“ ЕАД притежава производствена база в гр. София и завод в гр. Калофер и е специализирано предприятие за ушиване на униформени облекла за МО с предмет на дейност: Производствена и търговска дейност, инженерно-внедрителска, проектно-конструкторска и технологична дейност в областта на изработването на униформени, специални и работни облекла, фуражки и украса към тях, цивилни облекла по еталон с материал на клиента (гражданска продукция), военнополево имущество и парашути, маркетинг и рекламна дейност, услуги, техническа помощ и обучение и други промишлени и търговски дейности в страната и в чужбина. Чл.14, ал.1, т.6 ЗОП урежда изключение от приложното поле на ЗОП, което условно може да се нарече in-house. Прилагането му е допустимо, когато публичен възложител, контролиран по смисъла на чл.14, ал.2 от ЗОП от друг възложител, възлага поръчка на контролиращия орган или на друго юридическо лице, контролирано от същия възложител. За прилагане на изключението следва да са налице обстоятелствата по чл.14, ал.1, т.5 ЗОП. Чл.14, ал.1, т.5, б.„а“ ЗОП изисква осъществяваният контрол върху възложителя и изпълнителя по конкретното възлагане да е подобен на този, който контролиращият възложител (в случая министъра на отбраната) упражнява върху собствените си структурни звена. Съгласно чл.14, ал.2 ЗОП това е налице, когато този контрол има решаващо влияние върху стратегическите цели и значимите решения на контролираното юридическо лице. В тази връзка, за да се прецени, доколко оказваното влияние е решаващо, както по отношение на целите със стратегически характер за контролираното лице, така и при вземането на значими за дейността му решения, изследването трябва да се фокусира върху предоставените по нормативни и/или учредителни актове правомощия на контролиращия възложител по отношение на контролираните лица и тяхната дейност. От акта за създаване на НВУ „Васил Левски“ – Решение на Народното събрание за преобразуване на трите бивши военни училища в НВУ „Васил Левски“ – обн., ДВ, бр. 62/2002 г., изм., ДВ, бр. 37/04.05.2018 г. и на Учредителния акт на „Интендантско обслужване“ ЕАД, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование, който анализ установи следните съответствия в конкретния случай при прилагането на чл.14, ал.1, т.5, б.„а“ ЗОП, а именно: - НВУ „Васил Левски“ е държавно висше училище с предмет на дейност, регламентиран в Акта за неговото създаване, като в своята дейност прилага няколко основни нормативни актове – Закона за висшето образование (ЗВО), Закона за развитие на академичния състав (ЗРАС), Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), който се явява специален по отношение на първите два, както и Правилника за устройството и дейността на НВУ „Васил Левски“. Специалните функции на министъра на отбраната по отношение на НВУ „Васил Левски“ произтичат от обстоятелството, че университетът е част от Въоръжените сили на Република България по смисъла на чл.50, ал.1, т.4 ЗОВСРБ и спрямо него министърът на отбраната действа като административен орган с редица свои контролни правомощия. Съгласно чл.26, т.15 ЗОВСРБ министърът на отбраната осъществява общото ръководство на военното образование, част от което е НВУ „Васил Левски“. Учредителният акт на Университета е приет от Народното събрание като компетентен орган за това съгласно ЗВО. Правилникът за устройството и дейността на университета се издава от министъра на отбраната (съгласно т.9 от Решението на Народното събрание). Съгласно Решението на Народното събрание относно НВУ „Васил Левски“, министърът на отбраната разполага с набор от различни правомощия, които упражнява в условията на обвързана компетентност и същите са крайни актове на база предложенията на други органи – Академичния съвет и началника на Университета, като правомощията за: - утвърждаване на длъжностни разписания, решения за откриване, преобразуване и закриване на структури на университета, учебни планове и квалификационни характеристики (т.10 от Решението на Народното събрание); - откриване на процедури за заемане от военнослужещи на свободни академични, преподавателски и инструкторски длъжности (т.15 от Решението на Народното събрание); - назначаване и освобождаване на военнослужещи от академични, преподавателски и инструкторски длъжности (т.16 от Решението на Народното събрание); - утвърждаване на теми и откриване на процедури за докторантура и зачисляване на докторанти (т.17 от Решението на Народното събрание). В посочения по-горе смисъл, правомощията на министъра на отбраната кореспондират с характера на университета едновременно като висше училище и като структура от Въоръжените сили на страната, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Учредителният акт на „ИНТЕНДАНТСКО ОБСЛУЖВАНЕ“ ЕАД е утвърден от министъра на отбраната в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството по смисъла на Търговския закон. „ИНТЕНДАНТСКО ОБСЛУЖВАНЕ“ ЕАД е еднолично търговско дружество. Контролните правомощия, които министърът има спрямо дружеството са в качеството му на едноличен собственик на капитала. Правомощията на министъра, разписани в чл.10, т. 1-12 от Учредителния акт на дружеството, имат решаващо значение по отношение на неговата дейност. Това налага извод, че контролът по смисъла на ЗОП, упражняван от министъра на отбраната върху НВУ „Васил Левски“ и „ИНТЕНДАНТСКО ОБСЛУЖВАНЕ“ ЕАД, е сходен по отношение на характер и качество по смисъла на чл.14, ал.2 ЗОП.